Бела съм бела юначе – песента от Орфеевата планина

Родопите са мистика. Родопите са красота. Родопа е… бела девойка.

Родопа била девойка с неземна красота, работлива и сръчна. Дори боговете се карали за нея.  Бела Родопа обаче била влюбена в обикновен момък с чисто сърце и душа. Това никак не се харесало на Бог Хемус . От ярост той започнал да хвърля каменни грамади, за да раздели влюбени, но не успял.  Превърнал девойката в планина, а неиния възлюбен в бор. Ала цялата Родопа планина се покрила с борова гора и влюбените никога не ще се разделят…

  „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си,  трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.“

Из красивите гори на Родопа пеел прочутият Орфей, чиито песни омайвали хора и животни. Веднъж певецът скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине. Залисан в гледката не забелязал как из една скала излязла змия с три глави. Щом видяла унесения момък, тя се спуснала към него. Родопа търкулнала камъните си и събудила Орфей. Погледнал змея и запял. Песента била толкова хубава, че змията застанала на мястото си и заслушала. Орфей гледал заслушаната в песента му змия и продължавал… Пял три дни и три нощи …. Змея, омаян от песента, бавно прибирал отровните си езици, стиснал уста, протегнал се и легнала на земята, за да слуша. И както слушал, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. …

Снимка:Александър Петров
Снимка: Александър Петров

 

Векове след това башибозуци нападали и опожарявали селата наред в Родопите. В едно от тях, мъжете отишли на Беломорието да пасат стадата си. Разбойниците узнали и се запътили към селото. Жените дочули за злото, което ги грози, започнали да губят разсъдък. Но една стара жена събрала всичките девойки и ги скрила в една висока пещера на връх Карлък. Там ги покрила с мечи кожи и прошарила лицата им с въглен. Разбойниците не ги открили и си заминали. Когато се върнали мъжете им, разбрали какво се е случило и тутакси потърсили старата жена, за да им каже къде са жените им.  Намерили ги, но срещу тях не стояли техните неземно красиви родопчанки, а почернели и уплашени жени. Една от тях  разпознала момъка си, излязла, изтъркала лицето си от въглена и запяла:

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела….“

Така се зародил химнът на Родопа планина, от легенда на легенда. Запазил хубавата, широка и протяжна мелодия на Орфей, с която огласял планината. Така както се пеят Излел е Делю хайдутин, Руфинка болна легнала, Девойко мари хубава – песните на Родопите, настръхваш щом ги чуеш и се пренасяш в друг свят, там при Родопа и нейния възлюбен…

„Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана 
ам беше в могла йотонал.
В маглона нищо немаше.
Лю адно вакло овчерче,
сиво си стадо пасеше,
с шеряна гайда свиреше. „

Насладете се на изпълнението от Радка Кушлева. Тя записва песента през 1948 г. и я обрича да бъде символ на Родопите. Чуйте песента

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s