Мистика и история между Странджа и Сакар. В търсене на Парорийския манастир

Знаем за красотата на Родопите, четем за величието на Стара планина, радваме се на пиринските гори, а Странджа планина ни опиянява със своята мистика. В долините ѝ, казват, танцували самодиви, а в горите ѝ се криели безстрашни хайдути, докато божествено красиви моми се трудели неуморно. Именно там попаднах и аз, в търсене на обителта на Григорий Синаит – т.нар. Парорийски манастир.

Пътувам към село Воден, на около 100 км от град Бургас, в посока Елхово.  Според зелената, не много дебела книжка на историка Атанас Орачев, която нося със себе си, там се намира Парорийският манастир. Посрещаме дядо Георги, моят водач, който ми разказва легендата за Странджа планина:

“Странжда била красива девойка от знатен род, но никой не посмявал да я поиска за жена. Натъжена, тя напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго при нея започнали да идват хора, които тя покровителствала и закриляла. Странджа не загубила красотата си, въпреки че я криела под мъжки дрехи. Обичала да язди дълго и да плува в морето. Много били момците, които идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден не дошъл и царят с явни намерения да не си тръгва без Странджа. Било невъзможно девойката да откаже, била в безизходица. В този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, земята се надигнала и настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало, имало нови планини, морето от кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.“

Местността, в която се намираме, полите на Странджа, на границата със Сакар, е наричана „Парория“, разказва ми дядо Генчо. Думата означава пограничие или крайграничие. Още през XIX в. историци и археолози са търсели в Странджа манастира на Григорий Синаит, създателят на мистичното течение в православието- исихазмът. От творби на Голубински, Сирку, Златарски, Шкорпил, Иречек узнаваме как е изглеждала обителта, какво е представлявала околността и кои монаси са живеели там. Манастирът е бил построен върху пещера, в която Синаит се усамотявал за дълбока молитва. Но точното местоположение не се знаело… до преди няколко години.

Излизаме от Воден в посока на съседното село Крайново. Вляво, преди един мост, забелязвам табела „Еко пътека“, която ще ни отведе към разкопките, както местните наричат останките от обителта. Дядо Георги разказва, че „разкопките“ често се посещават от групи туристи, дори се разминаваме с една от тях. Оставяме колата до величествено вековно дърво и решаваме да изкачим хълма пеш. Пред нас се разкрива неописуема, почти божествена гледка-  ясно синьо небе, безкрайни полета и гъста гора. Сега мога да видя красотата на „девойката Странджа“ – запечатана във времето и пространството. Енергията в Странджа планина била най-силна, затова и манастирът бил построен тук. Монасите усещали връзка с природата и божественото, вглъбявали се и се молили непрестанно, за да постигнат единение с Бог. Изпадали в състояние на нетленност и непреходност.

Разкопките били разкрити преди доста години, но археолозите не знаели какво открие са направили. Докато д-р Орачев не попада на тях и потвърждава, че това е търсеният манастир на Григорий Синаит.

„Ако има някъде място, което изцяло да отговаря и археологически, и топографски, и демографски на житийните известия за местоположението, изграждането и края на Синаитовия манастир, то това е тъкмо тук, при с. Воден. На практика съвпада всичко, при това с поразителна точност. Комплексът има голям принос за израстването на българската култура. Може да се каже, че Странджанската обител е сложила основите на Втория златен век на българската култура, заедно със столицата Търново. Монасите, тук, превеждали исихастки произведения.”, пише д-р Атанас Орачев.  В книгата си, посветена на Парорийския манастир, отбелязва, че районът е „част от голям сакрален комплекс, който е функционирал с прекъсвания от III до ХIV век“.

Водачът ми ме отвежда сред останките на манастира, построен през 1300 година. Ясно си личат очертанията на базиликата, изградена около внушителните 24 колони, а точно в центъра им се намира вход към пещера. Слизаме по стълбите и виждаме ниша в стената –  мястото, където Григорий Синаит се вглъбявал и молил с дни, без да яде и да спи. В дъното на пещерата успявам да видя и арка, с която започва коридор. Твърди се, че през него се е излизало извън стените на манастира. Местният овчар, ми разказва, че срещу нас се намира т.н. “Малко кале“.  Според А. Орачев  това е пирг, който Иван-Александър построява, за да пази пътя към манастира. Прави го по молба на Теодосий Търновски, който също бил монах тук.

mr 2_266.jpg
Снимка: Иван-Александър Кютев

Връщаме се отново в селото. Една жена на около 80 години ни обяснява, че разкопките неведнъж са претърсвани от иманяри. По-възрастните хора казват, че в началото, когато е бил разкрит комплекса, са намерени златен елен и златни монети, но веднага били разграбени. Смее се, когато я питам защо хората се страхуват да посещават местността – както прочетох в интернет, докато се готвих за пътуването  –  отговори ми, че написаното е невярно, напротив, гордеят се.

На тръгване обещавам на дядо Георги, че ще се върна с приятели, за да разгледам местността отново, защото тази планина притежава притегателна сила, която не може да се опише, а трябва да усети. Разбира се, дадената дума за посрещане с чаша алжирка, местното вино, и домашно приготвена питка, ме прави още по-нетърпелива.

Както написах в началото, трудно е да се опише усещането, което те залива, когато си близо до красивата Странжда……

mr 2_291.jpg
Снимка: Иван-Александър Кютев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s